Жигосват ме безброй противоречия,
крадат неделните ми дни.
Изпитват ме с железни красноречия
и искат истината да звучи…
***
Защо нахлуваш във съня ми
и будиш на надеждата гласа,
топиш сърдечните ми струни,
прогонвайки горчива самота.
Забравям за раненото безсилие
и тъмните браздулици тъга,
за погаснало от мрак униние, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация