По стълбите спуснах се в мрака тъмничен,
огрявайки с факел ронливия път.
Червеният пламък извая трагично
изящните форми на голата гръд.
Към влажния камък ръждиви окови
моминските китки пристягаха здраво.
Май даже усетих в сърцето сурово
и мъничко жал, щом видях те такава.
При моите стъпки, фалшив дисонанс
сред плъшия хор привнесли, ти трепна,
повдигна глава и в забавен каданс
с напукани устни горещо прошепна. ...