20 мая 2009 г., 07:20

По кордата... 

  Поэзия
533 0 10

И вървя си...

По опънатата корда на времето.

Стъпвайки премерено,

защото...

всяко изкривяване на глезена

предвещава залитане.

Полет над бездна

от бездушие и лицемерие.

И не спирам...

По средата на кордата.

 

Движи се.

И аз – по нейната плоскост.

Над себе си, често

превъзмогнала

поредно олюляване във въздуха.

А той –

натежал от сълзливи истории,

се стоварва в миг

като порой в душата ми.

Залитам.

От ненапиване,

а от безразличие,

защото всичко е толкова

ново, колкото

старото, добре залостено

в прогнилите скринове...

 

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??