По-красива винаги си ти
В живота ми влетя като магия,
години дълги бях изкарал сам,
а днес с наслада хубостта ти пия
и се опивам без да ме е срам.
Лицето ти искрящо е в усмивка,
гласът ти като флейта ми звучи,
косата ти копринено е мека
и ме омайваш с топлите очи.
Понякога сравнявам те с цветята,
със слънчогледи, с други красоти,
но винаги до извода съм стигал -
че по-красива винаги си ти!
Обичам да те гледам как сияеш.
Обичам и когато ми шептиш
онези думи сладки и вълшебни,
в любовен плен с които ме държиш.
Омайвай ме, магьоснице прекрасна,
омайвай ме и както досега
ме радвай със усмивката прекрасна
и заслепявай с твойта красота!
© Валентин Добрев Все права защищены