По късен залез
По залез песните са тъжни.
Вървят по кръг от тишина-
отброили толкоз тактове на изгрев,
заспиват в хоризонта на нощта.
По залез звездната пътека
чертае по отминали лета
с една цигулка на Вивалди
в картини от годишни времена.
Преди да осребрее,
залезът е гроздобер.
Сбира всичките надежди
нагоре някъде поел.
И чака свое утро - светло
в нечий поглед отреден.
По струните ще го познае.
Нали е лъч от светлина!
Цигулка свири в късен залез
с любов, годишни времена!
© Елеонора Крушева Все права защищены