По Марсел Пруст

11 нояб. 2018 г., 17:38

Поэзия » Философская, Свободный стих

638 0 0

Понякога забравям,
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати.
Когато със Себе си
съм съюзена -
не са ми нужни,
ни дом,
ни небе,
ни криле.
Мечтата моя оцеляла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По Марсел Пруст

Искате да прочетете повече?

Предложения