yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
6 мая 2012 г., 23:03

По моя си начин 

  Поэзия » Философская
521 0 4

Онзи залък от хляба си, дето

ще хвърля на бездомното куче,

греха ми прощава ли в петък,

шанс че имах, но не научих

 

смирена и кротка да бъда,

да плета ръкавици покорна

и съгласна с всяка присъда,

да мъркам, на котка подобна.

 

Няма как да престана да искам,

ако има любов – да се случи,

ако ти се намираш наблизко,

покрай мен като дим да усучеш

 

ръцете, дъха си и трескаво

да дереш на парцал тишината,

и от болка превит, и от нежност

да си трънче в крилете на вятър.

 

Аз не влизам в калъп или схема,

в правила или формула сложна.

Да прескачам отдалече проблем

е мисия почти невъзможна.

 

За духа ми тревожен си струва

да размаха за каузата меч, но

да знае, че свободен ликува

и щом е обич, тя е за вечно.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??