По мяра

4 мая 2021 г., 11:05

Поэзия » Философская

515 0 0

Пропука се под мен ледът,
бях в чуждите обувки.
Студено, тъмно като в рог
и лудост без преструвки
крои в мним летящ килим
тревата лековита.
Във рохкавата черна пръст
сади безмилостни копита.
Да вие като единак
под лунната покруса.
Човек да се загуби пак
в Пътечката неука. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По мяра

Искате да прочетете повече?

Предложения