22 мар. 2007 г., 19:15

По навик... 

  Поэзия
987 1 4

                             По навик...

 

Отдавно свикнали сме да сме двама,

отдавна всичко с теб делим,

а любовта ни, някак си, отдавна в нас я няма,

в навик се превърна тя...

По навик ме целуваш, ден след ден,

по навик ме прегръщаш и казваш,

че щастлив си да си с мен...

Аз искам страста да бушува в нашите тела,

искам за тебе да бленувам, да ревнувам,

да изгарям от любов, а всичко в навик се превърна,

няма вече и следа от страстта...

И спомням си преди, как за теб жадувах,

как ревнувах и търсех само твойте очи,

защо това с нас се случва, защо не чувствам

щастие, че съм с теб?...

По навик любовта ни се превърна,

по навик лягаш всяка нощ до мен

и навика презирам искам малко свобода,

искам пак така да те обичам,

искам да върнем любовта в нашите сърца...

 

 

© Жулиета Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??