"

Не си наливай сам горчиво вино...
то буцата заседнала не ще отпари...
пристягат обръчите гърлото
с преглътнати сълзи-шамари.
Не ти достига въздух...
светът ти се е сгромолясал
и сякаш върху теб се е стоварил!

Горчи най-сладката отрова
и щастие се ражда от проклятие...
ти имаш белег от подкова
и той е твоето разпятие...

За кой ли път отново свличан,
за кой ли път до смърт ранен...
замалко уж незаменим... и уж обичан,
завинаги - обезверен .

Не си наливай сам горчиво вино...
от истините чашите се чупят."

Откровено днес ще призная –

аз обичам да пия пелин.

Той вкус в устата ми оставя

на спомен от изминали години.

Пред мен има ли сладки вина

ще си налея си чаша горчиво.

Затова ли сред хората съм самин 

и сладкото за мен е стипчиво?

Наливам си!

Каквото трябва – да става,

гробът за всеки е само един.

Плюй  по-добре кръв, вместо плява

да хрупкаш в угода на божия син.

Затова обичам Папеса Йоанна, 

избрала човека пред бог

и разбрала, че Любовта само

е скъпа на човешкия род. 

И какво от туй, че чашите са счупени? 

Ще искам да пия от твоите шепи, 

да възпявам лебедите влюбено 

и рисувам с мастило на сепии...