Притихва небето...
Заспива в своя красив
тъмносин сън...
А там горе тупка,
примигва звезда.
Аз съм.
В златни мечти
облечена,
в сънищата ти идвам
и ти светя
до утринта.
А щом се разпукне
зората -
кацам във твойта душа,
за да не ти е самотно
в суматохата на деня.
Привечер,
през мъгла от сълзи
ме чакаш отново
да блесна
в очите ти.
И в съня си мечтаеш
да станеш звезда
или ангел небесен
и тихо със песен
да ме отведеш
по небесни пътеки -
да скитаме...
да светим...
да горим...
Заедно.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
колесница огън мята -
запалени стрели...
Какво друго да кажа...?