7 мая 2015 г., 22:09  

По „Огърлицата на времето” от Андромаха 

  Поэзия » Другая
455 0 1
„Тече реката като няма птица...
разперила криле за песента,
води разпуснала - косите на девица,
на вятъра любовен във дланта.
По дъното ù каменисто
потъналите спомени тежат
и нижат се... мънисто по мънисто...
като верига за удавник се държат...
надежди с цвят на тюркоази,
предателства, измама, жлъч,
любов, молитви и омрази,
и много болка, синя скръб... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Все права защищены

Предложения
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »