По пода провлачват се воали...

15 мар. 2011 г., 22:39

Поэзия » Другая

625 0 2

И нещо тихо шумoли,

по пода провлачват се воали

и тежки рокли, с кринолин,

по стълби, полунощие застлали...

И тихи стъпки, коридор из коридор,

и домино, скрило цвета на очите,

и тъмен, пълнолунен двор...

И кадифе, и свещник... А обичане?

Очите някъде се губят,

погледът остава скрит,

из панделки и коприни, излъган.

И с блясък, затворнически обвит.

Очите ù... Проблясва мисъл,

но твърде късно... Този цвят

средновековно го орисва.

И губи смисъл, въздух... Свят

образ търси да си спомни...

А тя, отвлякла всички сетива,

разума във вените му гони

и го пропива с безкрайността.

И оглушали танци, без движения,

ще бъдат последния му блус.

А тя, с маска на поредно изкушение,

в триумф изпива последната кръв от пръстите му.

14.03.2011г.

гр. Сопот