По покривите още плачат утрини, разперили криле след залез тих. Комините – убити, срутени, заспиват вместо с обич, с стих. Ръцете ми бледнеят пред очите ти и моите очи – изстиват като зимата. Нима не си простих и не забравих нощите, в които бяхме тримата. А по покривите още плачат утрини, изгряват черни дупки, наместо самота. И комините – убити, срутени.... Открадват последната надежда, На града... Пеят залезите, тъжно за отплата, и гълъбите свиват в мен гнезда, а в очите още тихо чака... Безсънието на вечността...
Честно възхищавам се на хора, толкова вярващи си, че да умеят така да класифицират, определят и лепят етикети. Жалко, че моята слабохарактерност не ми позволява нарцисизма ми да вземе подобни висини
Какво не отговорих на имеила и почнахме публично нападане ли ?
За информация, някои хора работим и си имаме и малко по-различни занимания от това да посещаваме разни сайтове Щях да отговоря, когато намеря компютър, поради изгорелия мой такъв, но вече не виждам смисъл.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Какво не отговорих на имеила и почнахме публично нападане ли ?
За информация, някои хора работим и си имаме и малко по-различни занимания от това да посещаваме разни сайтове Щях да отговоря, когато намеря компютър, поради изгорелия мой такъв, но вече не виждам смисъл.