Черна_Роза (Жулиета Великова)
132 4868
17 февр. 2017 г., 11:58

По презумпция 

  Поэзия » Философская
688 0 3

 

 

По презумция

 

Изстрадах всеки ден от този Ад,
събирах си оглозганите кости,
преписах Данте, падах и горях,
научих се и да живея просто.

 

Препъвах се в замръкнали мъгли,
прерязах си и мостове студени
и преоткривах пак приятели добри,
които неизменно са до мене.

 

И питам се, с кого ли след това
ще си деля трапезата и хляба,
леглото си, мечтите си, съня,
с кого ли аз живота си ще пазя.

 

Защото чак сега разбрах, че има Рай,
но той е вътре в нас и се открива,
когато във душата ни е май,
когато в нея ти света си сбираш.

 

И по презумция не мога аз
със вас да споря, не ми е потребно,
животът си е мой и не е грях,
че няма да го споделя небрежно.

© Жулиета Великова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??