По пътечката на твоя дом
По пътечката
на твоя дом,
Под сведения клон,
едно щурче запя.
Даже... някак...
песента заплака
със струните
На тъжната душа.
Даже...някак...
Вятъра притихна
и се сгуши...
до една сълза.
Даже... някак...
земята утихна,
събу ботуши
и замря...
По пътечката
на твоя дом,
под сведения клон,
едно щурче
завинаги заспа,
пеейки за любовта.
Даже... някак...
И дъжда заваля
и заплака...
От щурчето
не остана следа.
По пътечката
на твоя дом,
под сведения клон,
роди се детелина
с четири листа.
Даже... някак...
в ден,
съвсем обикновен,
с протегната
ръка,
ще чака
да забележиш
нейната
душа!...
Посветено...
© Ирена Чинтова Все права защищены