26 янв. 2007 г., 16:58

По пътя към Голгота/ред./ 

  Поэзия
873 0 8

Времето за нас полека си изтича,
за теб то спряло е - без ход!
Нетленен с любовта, Ти,  сине Божи,
със радост тръгнал си по трънен път ...


Облечен във онези жални дрехи
превиваш гръб под дървения кръст.
Към Голготата ти сам поел си
с мисълта за прошката. Изправил ръст,


с пирони здрави, впити във ръцете ти,
"разпни го"  чува се от хорските уста ...
Сърцата ще събудиш на невярващите,
на които дал си къшей хляб и свобода,


утолил си жаждата на "прежаднелите"...
С "Осанна" срещнаха, изпратиха те с кръст.
Но твойта мисията е тука на земята -
да вярват и вървят по пътя си, без мъст.

 

Душите щом отворят си за светлината
и с добро поемат по житейския си път,
със твойта обич, вляла им се във сърцата ...
Със нея, Боже, по-добър ще е светът!

 

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • само доброто и истината да носим в сърцата си! поздравления, Петя!
  • Поздрав мила!
    Много хубав стих!
  • Силен стих Петя.
    Прегръщам те.

    Поздрав.
  • Браво!
  • Аплодисменти!!!
    Поздрави, мила
  • Размислих се. Непременно ли трябва да следваме нечий висш пример, за да бъдем добри? Толкова ли сме лоши, че трябва някой да изкупи греховете ни с живота си? Вярата, изречена от сто усти не е една и съща. Иска ми се изкуството- поезия, картини, театър, филми, а не вярата да ни прави по- добри. Насилието е пропито в изкуството. Няма филм без престрелки, измами, интриги, секс. Как да бъдем по- добри сред цялата тая помия?
  • Петя, много силен е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Поздрави за стиха Пети! 6
Предложения
: ??:??