По пътя на мечтата...

Ще замина някъде далеч,
някъде на край света
и ще зачакам заветния си час
фотограф известен да стана аз.

Със спомени красиви
снимките изпълвам аз
и усмивките на хората
грейват завчас.

Фотограф известен ставам аз
и за миг навред признат съм пак.

Пращат ми покани всеки час,
ала чудя се аз
коя е - моят златен шанс
в известност и слава 
да изпадна аз.

Старите приятели добри
подкрепят ме с две ръце
и тихичко прошепват
на ушенце те:
"Фотограф известен си, но приятелите стари не забравяй ти!"

Семейството ми, скъпо
гордее се с мен,
че мечтата ми огромна
в реалност се превърна,
но и те прошепват ми:
"Фотограф известен си, но повече семейството обичай ти!"

Фотограф известен станах аз,
препятствията тежки като детска игра решавах аз,
но старите приятели добри
и семейството ми скъпо
с вяра ме дариха
и с любовен белег сърцето ми плениха!

Фотограф известен станах аз
и навред всепризнат съм пак! 

                                                                                             Калина Петкова
                                                                                              (03.12.2010)