По пътя обратно
Днес ще тръгна по пътя обратно,
ще заривам крака във прахта,
докато изтривам те малко по малко,
ще вървя по пътя сама.
Днес ще мина по същите улици,както тогава,
ще бъда облечена,както преди-
шапката,дънкитe-просто такава,
каквато бях преди много сълзи.
Ще вървя със същата горда походка,
но стъпките ми ще отекват все назад
и ще ме върнат там,на първата среща-
преди година точно беше денят.
Ще седна на същата маса,както тогава,
ще си поръчам същото дори
и ще изплува споменът ярък,
ще оживеят нашите минали дни.
Но днес твоето място ще остане празно.
Навсякъде ще има хора,не и там.
И докато си мислят, че пред мене няма нищо,
ще виждам образът ти ярък-просто блян.
И докато очите ми се пълнят с сълзи,
ще трия бавно всеки жест и всеки мах,
ще изтрия твоето лице,..Очите...
И на мястото ти ще остане Нищо-смях,
на околните,които днес в почуда,
гледат как се стичат парещи сълзи.
"Просто дим !" им казвам,нищо друго...
Първата ни среща днес изтрих.
....ще тръгна по пътя обратно,
но крачките ми ще отекват все напред,
ще изживея всеки миг отново,
само че вече без теб...
...за да изчезнеш,
за да те изтрия....
10.12.05г.
© Рени Радева Все права защищены