По Робърт Бърнс
Веднъж във цъфналата ръж
се срещнали жена и мъж.
Та в цъфнало поле от ръж
който и да беше мъж
пред една сама жена
в лятната горещина
щеше ли да устои?
Ах! Едва ли! Може би?
Той целуна я веднъж
във разцъфналата ръж!
Май хареса ѝ това?
Тя усмихна се едва,
късичката ѝ пола
в миг се смъкна във ръжта!
Блузката ѝ на цветя
също там се озова!
И мъжът я грабна в миг!
Беше смел като войник.
Вкопчени във луда страст
стенеха в любовна сласт!
Тъй посрещнаха нощта.
Поутъпкаха ръжта,
но пък споменът е жив!
Всеки тръгна си щастлив!
Само вятър щом повее
или славейче запее
ще разказват за това
що се случи във ръжта!
© Георги Иванов Все права защищены