17 апр. 2011 г., 00:41

По рецепта 

  Поэзия
698 0 1
Пресити думите ми. Вятър са.
Ще избягат като бухнало бяло брашно.
Пусни страховете ми по водата.
После прибави сърца от черупки -
много бавно - едно по едно.
Знаеш - труден характер съм. Ще ме събираш
цели нощи по ръба на масата.
Похлупи ме, със кърпа завий ме.
Пак ще избягам. Тясно ми е.
Остави ме сама. Забрави ме.
Ще се отпусна в тавата - мека, съблечена.
Отиди си завинаги. След два часа върни се. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »