Пресити думите ми. Вятър са.
Ще избягат като бухнало бяло брашно.
Пусни страховете ми по водата.
После прибави сърца от черупки -
много бавно - едно по едно.
Знаеш - труден характер съм. Ще ме събираш
цели нощи по ръба на масата.
Похлупи ме, със кърпа завий ме.
Пак ще избягам. Тясно ми е.
Остави ме сама. Забрави ме.
Ще се отпусна в тавата - мека, съблечена.
Отиди си завинаги. След два часа върни се.
Ще съм точно за печене.
05.11.2010 В.Търново
© Елица Кръстева Все права защищены