По Робърт Шекли

27 сент. 2014 г., 18:39 2014-09-27T18:55:54+03:00

Поэзия » Философская

1002 1 12

Сега съм конфиналност
на пъстър низ от силуети
в кълбо от сенки.
Морето на илюзиите спи,
облегнато на лунната дъга.
Космическо мълчание
задава гамата от непонятности,
облъчващи един самотен аз.
Разголената крайност
е само вик
в предверие-тунел
на непокварена реалност, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

По Робърт Шекли

Искате да прочетете повече?

Предложения