По рождение съм ангел
По рождение съм ангел
По рождение съм ангел.
Но болка пожелах -
и ето имам -
и кръв, и вени,
устни, в болка осолени.
Погален гасне този залез
със дим -
съмнение,
целувка-хлад.
Душице моя,
воално в сянка остани,
не искай,
не дишай,
не трепти -
надежда угаси.
Така полезно е да се мълчи...
Изчезване на видимия лик,
роза за мен от смъртта.
Черен плащ на мойте рамене,
стъкан от вашата утеха.
Как? Не можахте ли час
в Гетсимания с мене да бдите?
Къде били сте досега,
безгласни мои ангели,
безвластни мои мечти,
дали сирак не съм?
Дали не бях призван
на тоз позорен стълб
навръх безсилните си вопли?
Уморен.
Оловни ръце от прегръдки,
железни гърди,
нащърбени длани,
рамене раздробени
и срам...
Уморен.
На място, где крилата бяха -
две вечно пресни рани.
Изтръгнати,
обезкървени,
конвулсно трепкат във праха
и без да знаят тез крила
напевно пляскат още -
свободни все така.
© Морис Лав Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Супер! -
Прекрасно!!!
-
:О) Браво :О)
-
Прелестно е , но щом без да знаеш я усещаш свободата , значи си свободен истински !
-
Изморително е,нали? Тези там-с крилата! Те са най-изморени от всички...
-
Да, да, да, браво!!!
-
Миро, още вчера ги изчтох всичките произведения. ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СА!!! Поразен съм. Поклон до земи.
-
Браво!!
-
...били ли са... се... и пак ще се бият... за нас - при втората тръба, ако не, ще викаме неволята! Но да говорят, не са преставали... износвайки плътта!
-
Ангели...останаха ли...има ли ги...били ли са...
-
Черно,бяло,пурпурно...какво значение има?Цветът не е в плаща
Ама,Мирослав,как го каза само...трябва да износя тази плът...И аз си я нося моята,не се оплаквам де,а дори не съм сигурна какъв цвят е
"...Погален гасне този залез
със дим -
съмнение,
целувка-хлад.
Душице моя,
воално в сянка остани,
не искай,
не дишай,
не трепти -
надежда угаси..."
-
хихихи...малко по малко де...трудно се свиква с подобни цветови гами
-
Марински, ама розовкото на резедави раенца, нали!
-
ааааа...хахаха...казаха ли ти гоооооооо
Отсега нататък...само в розовко..хихи -
Здрасти, сестро! Хубаво стихо, ама веднага те смъмрям!!! Не за стиха!
Миро, паднал си - и не въднъж, а прекрасното е, че си ставал след това! И,о да, заслужаваш целия спектър, приятелю!!! Ave! -
Охххх, Рени, Ренииии....
Ангели, който е виждал, знае че те са безсрамно голи, и не светят толкова като неонови реклами, колкото светят с непорочната си непринуденост и кротост. Но с такава кротост от която не ти се умилява сърцето като от картинка на купидонче, а с кротост еманирана от невъобразимата им сила и мощ!
Аз бях от тях, но сега съм наметнат все с черно не защото паднах,не защото жалея, а защото просто трябва да износя тази плът, която не заслужава бяло,злато, пурпурно и синьо... -
!!!!!!!
Страхотно е!Нека са свободни крилата ти-хубаво нещо е свободата!поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
