По ръба се движиш
на чувствата на другия.
Запазваш всякак равновесие,
да не залитнеш
в неприязън или влюбване -
не е ли равно туй на безразличие?
Или пък страх…
белязан да останеш,
приближиш ли се до нечие огнище.
И все едно –
каквото и да правиш,
да ти остане само пепелище.
Заключваш себе си
в пространството наоколо
и учиш се на еквилибристика.
Залиташ майсторски,
с ефект избягваш всеки допир,
а чувствата – те само са статистика.
04/02/2014
© Надежда Тошкова Все права защищены