"Обичам те..." - нашепвах аз.
"Обичам те..." - мълвеше ти.
"Обичам те!" - О, неразумна страст,
нима в любов превърнахме те ний?!
Нима в очите светлите звезди,
що грееха при всяка наша среща,
били са те неискрено подкупни
и мамили са нашите мечти
към водовъртежа на житейските несгоди
със скрита корист?!
О, лъжи! Преплетени с финес, но изтъкани
от хули, упреци, забежки (не младежки)...
Къде потъна първото "Обичам те"?
На дъното на океана? В небитието?
Или, притихнало във кътче от сърцето
очаква изворна любов, изстрадана,
но от патината на времето запазена,
да го открие и отново да обича?!...
05.06.2003 г.
© Таня Георгиева Все права защищены