По склона на златния юли
препуска табун от коне.
Те цвилят от радост, не чу ли?
Свободни са, кой ще ги спре!
Нагазват из тучни поляни,
на сянка отмарят за миг,
напред хоризонтът ги кани
и пътят се шири открит.
Реките им носят прохлада,
копитата хвърлят искри.
Тревата, зелена и млада,
след тях от възбуда трепти.
Развяват се буйните гриви,
в небето проблясва светлик,
от утрото свежест отпиват.
Животът е просто велик!
© Nina Sarieva Все права защищены