Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
21 апр. 2011 г., 22:09

По скулата на тихата ми муза 

  Поэзия » Любовная
1464 1 35

 

Обичам да те гледам вечер в тъмното,

когато сетивата са филтрирани.

Тогава светлината, неразсъмнала,

във рехавия мрак кристализира.

 

Тогава се побираш в мойта шепа,

смалена до една предсънна буза.

А тя е мека, мека фина пепел

по скулата на тихата ми муза.

 

И дишам обич с дъх на зрели устни,

разплакани до дъното на жаждата.

Преглъщам те на капки тежко вкусни

и ненаситно, миг по миг се раждам.

 

Напирам да изляза от кръвта си,

защото там е тясно за живота,

за цялата вселена живо щастие,

с което ме лекуваш и ме топлиш.

 

Вселената е всъщност само шепа,

в която те люлея, мила моя.

Заспивай, Радост. Аз съм само трепет,

надзърнал в тъмнината на покоя ти.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??