12 янв. 2016 г., 22:04

По следите 

  Поэзия » Философская
342 0 6
Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси.
Напълни реките с вода.
Зад облак луната заспа си
без мисъл за земна беда.
И мокър до кости в полето,
аз крача към бъдния край.
Във времето дважди проклето
топя се в следите комай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
: ??:??