ИнаКалина
528 11547
6 нояб. 2022 г., 21:51  

По слънцето не стреляйте, боли 

  Поэзия
1115 7 10

Небето болно е и трети ден

изкашля тежък, мокър сняг в калта.

Чух „Свраката“ довършвал си Моне́

под сини сенки, с няколко палта.  

 

Градът угасва в бели цветове,

а мислите засядат като кост.

Поглеждам вън: с рогата на овен

животът сам пред прага е на пост,

 

зад ъгъла се зъ́би мършав пес,

ранен ли е... от страх или от бяс?!

С подкожната надежда или без,

лекува глад и ужас... и от нас...

 

Танцуват уморените коне,

студът забива ледени стрели.

Недейте, хора, моля ви... поне,

по слънцето не стреляйте, боли.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Мария.
  • Хареса ми.
  • Благодаря ви за думите, които сте написали!
  • Поздравления и от мен!
  • Слънце и "подкожната надежда" и зимата ще е като в картината на Моне.
    Интересно!
  • Хубаво.
  • "Недейте, хора, моля ви... поне,
    по слънцето не стреляйте, боли."
    Хареса ми, Ина!
  • Много добър финал.
    Поздрави! Успех!
  • Особено, когато навън е самата зимна одисея Благодаря, Милена.
  • "... Недейте, хора, моля ви... поне,
    по слънцето не стреляйте, боли.!
    Наистина боли настъплението на световната омраза, а как топли една капка истинска любов!
Предложения
: ??:??