luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
12 июн. 2010 г., 20:04

По снимка само ви познавам... 

  Поэзия » Другая
710 0 6

По снимка само ви познавам...

 

 

Небето днес се срути във съня ми,

раздираха го птичи крясъци без глас,

уморена бях, плачът ми се изгуби -

отчаяно се блъскаше от бряг на бряг...

 

 

Дъждовни капки заваляха в мене,

тежеше ми ужасно мъката неземна,

по снимка само ви познавам,

а любовта тече и в мойте вени...

 

 

В ума ми облаци безкрили

заливаха ме бясно с град

и всеки миг пропуснат късче лед е -

забива се във моята душа...

 

 

Аз често с мъка ще бележа

откраднатите нежни думи и ръце,

дано във някоя частица вечност

да ви приветствам във изгарящото си сърце...

 

 

Сълзите ми тогава ще са леки

и няма да прорязват любовта,

как искам времето да върна -

да се затвори помежду ни пропастта...

 

 

Небето се изсипа върху мене,

самата аз превърнах се в мечта,

о, Господи, върни ми ги засмени -

да ги прегърна под печалната луна...

 

 

Посветено на баба и дядо по повод 20 години от смъртта им, които се навършват този месец.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина е прекрасно!
  • Какво направи ти бе момиче,наистина си луда мацка разплака ме наистина душата ти е изпалнена с мнго нежност и обич.Наистина мн трогващо и силно стихотворение излято като порой на лист хартия излята от твойта малка душа.
  • Благодаря за положителните коментари. Искрено се радвам, че харесахте стиха.
    Болката ми е голяма, защото съм се родила след смъртта им, но те винаги ще бъдат в сърцето ми.
  • Много хубав стих си им посветила!
    Много обич има тук...
  • Много хубав стих изпълнен с чувства!
  • Много трогателно,наистина баба и дядо се обичат много.Знам го от опит.Да можеше обаче и да са вечно млади както в детинството ни и да са винаги край нас...Хубав е стихът ти.
Предложения
: ??:??