Вървя по стръмната пътека на живота...
Напред, нагоре, нависоко...
Пред мен сияе синева дълбока,
но пътят е с единствена посока.
Задъхвам се и искам да се спра,
за отдих сред житейската гора.
Но виждам надпис строг пред мен:
„Не спирай! Отдихът е забранен!"
Тогава ще се върна аз назад –
към младостта и детския си свят.
Но чувам глас с душа тревожна:
„Не, връщане назад е невъзможно!" ...