26 нояб. 2017 г., 18:32

По трохите 

  Поэзия » Другая
793 9 15

 

 

По трохите, които насипа за диря, 

виждам брод в лабиринта бездънен. 

Нижа  ръжен венец, без цветя да намирам –

Всъщност, в тъмно не никнат и тръни. 

 

От венеца погача за теб ще омеся,

без вода или сол, само с обич.

Неотдавна следите са хванали плесен,

но светулки са в късните доби. 

 

Малки късчета хляб в черна пръст се белеят,

вместо нафора в шепа ги кътам,

вест ти нося... Троха да изгубя не смея,
затова че посочи ми пътя.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??