17 мар. 2008 г., 10:50
По улици, изпълнени със хора,
крака провлачваха мъгла,
към пустия си дом вървя,
понесeн в улея от изнемога.
Тишина превзела е сърцето,
студът във устните мълчи,
тъга в кафявите очи
поглъща грозното от битието.
Присвивам прималели колена,
в отчаян опит да подскоча
над тази кал и тези локви,
да се издигна на крила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация