По-високо

10 окт. 2010 г., 12:19

Поэзия » Другая

1009 0 2

Видях момиче...
по лицето ù се стичаха сълзи,
очите ù бяха пълни с лъжи.
На лицето си имаше усмивка,
смееше се тя отстрани.
С нокти раздираше плътта си,
а смехът ù огласяше улицата.
Черна кръв се стичаше
от раните дълбоки.
Болката я задъхваше,
но тя не спираше,
впиваше ноктите си
все по-надълбоко
и се смееше все по-високо,
по-високо и по-високо...

По-високо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения