31 янв. 2024 г., 16:23

По въгленче на всеки... 

  Поэзия
501 11 21
Проточи се базкрайно тази зима,
пронизва ме студа без капка жал!
Дали неволно пролетта ме е подминала,
на прага ми оставила печал!
И някак си, превърнах се във просяк
за шепа въглени, мъждукащи в нощта.
Не ме гони, постеля аз си нося,
безмълвна ще дочакам утринта.
По мръкнало ще тръгна, път ме чака,
опитвам да догоня пролетта.
От студ дори не мога да заплача,
а в мен напират тонове тъга! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Все права защищены

Предложения
: ??:??