21 мая 2006 г., 11:10

По залез денят заспива 

  Поэзия
770 0 1
По залез денят заспива,
като дете, лудувало с лъчите,
настъпва нощ, заплита сенки.
Дори в такава нощ студена,
небето е смарагдово - синьо!
Звездици, трепкащи блещукат!
Отпивай бавно виното уханно,
което влива във вените ти сила,
когато видиш падаща звезда,
пожелай си сбъдната мечта.
Че сме звезди и в лунното сияние,
среднощно бродим в свят - мечтание... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??