Победен

6 авг. 2019 г., 18:14

Поэзия

691 1 3

Сломен, покосен

от живота студен.

В очите ми искрата погина

и не виждам за радост причина...

Сломен, разгромен

от мъка пленен.

Сърцето ми страда за трима,

по - хладно от най - тъмната зима...

Сломен, ужасен

от тъга запленен.

Последния пламък утихна,

самотата със мене привикна...

Сломен, огорчен

до земята снижен.

Буря през мене премина

и остави безширна пустиня...

Сломен, ПОБЕДЕН,

все така съм от онзи проклет ден,

във който вечният мрак ме застигна,

когато МАМА почина...

svetlitschka (Светличка)

2019-08-07T13:07:02+03:00

Излей болката в стихове, ще я умилостивиш.
LiaNik (И.К.)

2019-08-07T11:21:04+03:00

В живота си губим и ще губим много хора, които са ни били нужни, които сме обичали и сме чувствали незаменими. И все пак, щом оставаме след тях, то трябва да се борим с всеки миг на времето и да живеем добре и заради тях. Те са оставили следи дълбоко в нашето аз, спомогнали са да се превърнем в личността, която сме. Трябва да ценим, но не и да потъваме. Животът може и да ни прасне някоя врата пред лицето,но още много чакат да бъдат отворени и са отворени, само трябва да погледнем натам. Поздрави за замислящите редове!
dansyto (Данаил Таков)

2019-08-06T23:18:31+03:00

Бъди силен, намери смисъл, заради себе си живей, майка ти те гледа отгоре и ще бъде щастлива, тя е с теб, тя е в теб! Поздрави, Владислав!