Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
20 дек. 2019 г., 08:30

Победена 

  Поэзия » Любовная
806 2 9

Муся се, а ти ми се усмихваш.

Сядаш тихо и мълчиш.

С нежни, сръчни пръсти 

въздишките ми ти да уловиш.

 

Тогава се ядосвам много,

чудя се на тази упоритост.

Умело през глава завивам се, 

но пак усещам твоята наивност.

 

Когато искам да замръзна,

очите ти ме топлят мигновено.

Не разбирам как превръщаш

непотребното в потребно.

 

Предавам се и да си призная,

победител си във таз игра.

Усмихвам се, макар и поразена,

защото победи ме любовта.

 

 

 

© Симона Богданска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Румка! Независимо в какви цветове е и какво място заемаме в нея, важното е да я има!
  • Много красиво е описана магията на любовта и как превръща непотребното в потребно. Затова е и толкова ценна, независимо дали сме победители или победени в тази любовна игра...
  • Радвам се, че така си го почувствала, palenka.
  • Хем игриво, хем любовно! Браво!
  • Антон, Гавраил, благодаря ви за коментарите, топла и уютна събота ви желая!
  • Ех,тази любов,на какво ли не е способна!
  • Хубаво е.
  • Даа, сладка загуба, пожелавам я на всеки. Чудно нещо са жените, понякога, може би подсъзнателно, влизаме в "битки" с надеждата да ги загубим :D Радвам се, че се спряхте тук, поздрави!
  • Хубава победа.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??