Грозен, счупен прозорец за мен е светът,
в тази режеща дупка се губя.
Търся нашия дом, но дори да летя,
закарфичва ме страх пеперуден.
Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти
и издъхва сред мъртвото нищо.
Пламват съчките, споменът димен лютѝ
там, където създадох огнище.
Все се лъжех, че чистите мои сълзи
ще удавят всеядния пламък.
Знам – съдбата е сводник, злорадо пълзи,
подкопава на вярата замъка. ...