МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1031 4136
7 февр. 2021 г., 00:18

Почакай, време 

  Поэзия
294 2 8

/в памет на баща ми/

 

Не бързай, време, не лети!

Все още тука съществувам.

Макар с отворени врати

над мен небето да будува.

 

Златиста котва ме държи

в прегръдките на тиха вечер,

макар край мене да кръжи

последният ми кораб вече.

 

Не ме зови на дълъг път –

крайречната върба ще плаче

и рибите с прозрачна плът

размътени вълни ще влачат.

 

Кой слънчевия блясък ще лови

и ще го дава без остатък

на този град, от мъка свит,

на прага на света оттатък?

 

Звездите кой ще събере

в невидими и тънки мрежи,

рибарят нощен щом поспре

на облак – пристан неизбежен?

 

Задръж ме още миг в скръбта

с разплакани очи с цвят – кестен!

А после? С теб ще полетя

от земния си път – в небесен.

 

21.01 – 6.02.2021

 

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??