Извиках клошар, да почисти тавана.
Да изхвърли всички боклуци от там.
Дойде. И за главата се хвана.
А аз потънах в земята от срам.
Какво е туй тука бе, бате?
Препълнена кофа с проблеми лични.
Торбата със завист покрита със прах е.
Не стават дори да ги дам за вторични.
Ето, кашонче- прелива от злоба.
Там пък буркан, натъпкан със ревност.
Виж, бате. Туй те води към гроба.
Няма любов в тебе. Няма и нежност.
Отказвам да чистя. Вземи си парите.
Ти и от дявола по- черен си бил.
Децата пропъждам. Бягат жените.
Но тук да почистя, аз бих се срамил.
© Ник Желев Все права защищены
Остава едно нещо: ЛЮБОВ!