Колко сладко е да бъдеш сам,
да чуваш само свойте мисли.
И те ефирни, като в храм
да бъдат лек за болната душа.
Не чувстваш липсата на хóра,
дори се радваш на секунда самотá.
Отпускаш бавно мóрното си тяло
и плуваш, плуваш в тишина...
© Хари Спасов Все права защищены