izi55 (Ива ВалМан)
129 102
5 июл. 2017 г., 16:39

Почти 

  Поэзия » Любовная
853 1 4

В една паралелна Вселена

се смея в момента до теб.

В нея те срещнах навреме

и всичко е... просто наред.

 

Прибирам се вечер в дома ни,

уютен, изпълнен със смях,

където ни чака синът ни

и две дъщерички за цвят.

 

Прибираш се ти, тупурдия

и шум, и въпроси, и смях...

Прегръщаш ме, “Как си, любима?”,

изслушваш ме, после и тях.

 

Накрая притихвам заслушана

как е преминал за тебе деня,

и на рамото ти топло сгушена

неусетно ме стига съня.

 

Работим, мечтаем, планираме,

сбъдваме, любим се, спим,

така отминават годините

в една паралелна Вселена, любими...

 

А в тази... Почти се намерихме,

почти ми се сбъдна, почти....

Какво, че не беше на време,

какво, че така ми горчи...

 

29.06.2017

© Ива ВалМан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви
    Някои истински неща са горчиви - виното, шоколада.... любовта в паралелна Вселена....
  • Ние,водолейците,Ив ,сме големи фантазьори и това ни крепи да преодоляваме тъжната действителност....Хубав и съдържателен стих!
  • Много красиво, само дето накрая горчи... Поздрави!
  • Тъжно.Загорча ми.А животът е само един...
Предложения
: ??:??