2 июл. 2024 г., 08:03

Почти апокалиптично 

  Поэзия » Пейзажная
523 5 9
Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора,
и наместо чуруликания и трели медени,
тропотът на пороя и свистенето на листата
огласиха простора. Трева и цветя
превиха снага целите във водата...
Ненадейно слънчев меч мрака проби,
малко по малко мрачината стопи се,
заблестяха окъпани и оцелели листата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Все права защищены

Предложения
: ??:??