Колко мъгливо виждаш шосето,

водиш колата в свой коловоз.

Маркери точни са само дърветата,

бързо изчезват – в пустиня мираж.

Поздрав от мен, имам ти вяра.

Виждам това, което виждаш и ти.

Моята версия, макар и по-зряла,

тръпне и тя от див демараж.

Пътници много - високо, в гората,

тръгват и слизат пеша, на бегом.

Вдигат пушилка, тежат на земята,

място си търсят в тишина и апломб.

Време е вече за кратка почивка.

Гумите пушат като в стар френски филм.

Лека нощ след вечеря, до утрото будно,

пътят ни чака да го извървим.