yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
22 нояб. 2023 г., 08:52

Почти равносметка 

  Поэзия » Философская
322 5 17

ПОЧТИ РАВНОСМЕТКА

 

Животът се изнизва безвъзвратно.

(Пък имах с него планове – уви!)

Потъва наметалото ми лятно

в опустошени от слана треви.

 

И с лунната трошица върху стряха

кого да мамя в тъмните бразди,

когато всички птици отлетяха

и в погледа ми тишина смъди?

 

А в угарта що стихове изплаках –

ръжта напролет ще ли изкласи?

И пътник, спрял сред цъфналата лайка,

дали ще втъкне цветове в коси?

 

Аз отговорите не ще узная

и всеки жест е толкова значим,

любим си бил, обичал си – накрая

изчезваш сред безмера – яко дим!

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Пале, така е.
  • Точно така.
    Социалистическо по форма, но като поезия, и ритъм, и форма е образец. Винаги съм си мислил, че самоубийството на Пеньо Пенев се дължи и на противоречието между таланта и идеологията, в която той може би е вярвал, но е усещал, че не е това. Разбира се това са комплекс от причини.
    Но първите четири стиха на това стихотворение са шедьвър: "Ще догоряват залези и хора,
    и спомени, и чувства, и мечти.
    ще отцъфтят салкъмите на двора, вечерник в клоните ще зашепти". Всъщност това е първият куплет. Велико!
    И когато прочетох твоето (не сравнявам, опазил ме Бог), със същата стъпка, с подобно чувство, веднага изникна това стихотворение на Пеньо Пенев.Сега ще погледна дали правилно цитирам - не съм гледал, това е спомен отпреди... десетилетия. Браво и за твоето, което е наистина много хубаво!
  • Всъщност беше "Когато се наливаха основите", .

    Наско, когато бях много млада, все си имах някакви кроежи, а животът ми ги опроверга до един. Но мина интересно.
  • И аз много обичам стихотворението "История", Безжични, благодаря за аналогията.
  • Благодаря, Юри.
  • Ние кроим, животът шие.
    Поздравления!
  • Силен стих ! И аз отдавна спрях да си правя далечни планове (може би само малки задачки за деня ).Поздрави !
  • Дени, има една сентенция, че животът е това, което минава покрай нас, докато ние кроим планове. Слава Богу, отдавна спрях да си правя сметка.
  • Нещо ме човъркаше. Пак го прочетох. Разбрах - стъпката, ритъма - напомни ми за един учител на поети, отишъл си рано от този свят. Толкова хубаво стихотворение си написала. "Животът се изнизва безвъзвратно." - "Ще догоряват залези и хора"... Браво за тази находка!
  • Много е хубаво, Валя!
  • Животът се изнизва безвъзвратно.
    (Пък имах с него планове – уви!)
    Потъва наметалото ми лятно
    в опустошени от слана треви.

    … Тъжно, но… на всички ни плановете не се сбъдват точно така, както сме ги кроили…
  • Да, Жоре, ама все се надяваме на друг
  • Логичният финал...
    Поздравявам те.
  • Така е, Безжичний, ние си мислим едно, а то си върви съвсем друго.
  • Sic transit gloria mundi!
  • Хубав да е денят ти, Валюше, благодаря.
  • Браво!
Предложения
: ??:??