5 дек. 2007 г., 11:31
Защото обичам - обичам във вярност
и не изпадам в моментни приумици,
в себе си нося онази безкрайност,
кръстосала шпага с хорски безумици.
Раздавам се, но имам още за даване,
във всеки оставям частици от мен,
грешките вписвам в графата "прощаване",
забравени там се изтриват след ден.
Дори и да плача, наум се усмихвам,
защото боли, но знам, че съм жива,
в тишината заслушана после притихвам,
и грижовната вечер с мечти ме завива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация