Заставам на ръба на пропастта,
взирайки се в черната ѝ бездна.
Дълго лутах се във пустошта,
дали не съм готова да изчезна?
В черни мисли времето угасва,
небето плаче с моите сълзи.
На запад тъжно слънцето залязва,
страшен писък в полъха ехти.
Нямам сили вече да се боря,
дълбоко скрих се в своята душа.
Отдавна вече с никой не говоря,
само празнота във себе си тая. ...