20 июн. 2020 г., 16:54
Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък,
на плът безумна с пръсти ме извая.
И ти си като другите, които
потънаха в усмивката ми топла,
омаяни от ароматно вино,
незнаещи извечната и клопка.
И няма “твоя малка”, не разбра ли,
че съм химера, за любов съм трудна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация