13 апр. 2008 г., 11:22

Под цъфналите вишни 

  Поэзия » Любовная
2485 0 20

Под цъфналите вишни

отдавам се на вричане…

Целувам спомени

с любов…

Безшумно вдишвам

с теб обичане…

И изгреви събуждат

в мене зов…

 

Понякога  съм тиха,

щом те викам…

А искаш, знам,

светът да чуе,

че обичам…

единствено

на теб очите

и твойта песен…

в късен следобяд…

 

В пясъчния замък

ще се скрия,

но знам,

ще ме намериш,

дори във дън земите

да замина,

до мене пак ще те усещам призори…

 

И няма разговор,

ни думи,

не вдишвам даже,

до нас седи

усмихната и истинска

само любовта ни…

Не искам  да се будя в самота…

 

Дано си тук,

дано те има,

дано си истински…

Дано не те измислих

в празнота… Студено е…

Но знам…

 

Не те измислих,

някъде те има…

под цъфналите вишни…

И питаш се дали те търся…

Под цъфналите вишни

ще целуна… очите ти…

като дете…

 

и нежно устните ти

ще обикна…

ръцете си със твойте ще вплета…

И някъде…

под цъфналите вишни…

една любов ще се роди в нощта…

 

 

10.04.2008

© Ем Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??